Из епоса на родопския българин
В почти всичките си книги разказвам за Родопа планина, каза във Враца писателят Светозар Казанджиев, който представи тази вечер романа си „Съдба“. Той е определен за роман на годината за 2022 г. от Съюза на българските писатели. „Идвам от един край, където най-силно пее сърцето на България - Родопите. Тази магична планина освен, че пее, в нея и най-силно тупка сърцето на България. Почти всичките ми 23 книги са посветени на Родопите, за мен това е божествена земя, погалена от Бог“, каза Казанджиев. По думите му в „Съдба“ читателите ще прочетат отново за Родопа, но и за българския човек, защото в книгата е събрана половинвековната история на България - от Втората световна война до наши дни, и ще узнаят за живота на един славен родопчанин Султан Татаров. „Не знам дали знаете, но Султан е българско име, има героиня Султана в романа „Снаха“ на Георги Караславов, в томовете на Димитър Талев също. Татаров е мой съселянин. Когато му казах, че ще пиша за него, ме хвана за ръката и тихо ми каза „Недей, джанъм, моля те, тези, които ме въртяха цял живот на шиш, умряха, Бог да ги прости, но синовете им командват днес парада, те ще ме довършат“. Но той има такъв забележителен живот, че няма как, ако си вречен на българското слово, да пропуснеш този герой, който е част от националната ни история“, каза Светозар Казанджиев, допълвайки, че книгата е замислена преди 32 години. Казанджиев заяви, че нарочно е оставил героя си с истинското си име „за назидание на плутократите, които взеха под аренда родината“. Майка му е християнка, баща му – мюсюлманин, а в Родопите това е често срещано явление. „Това дава друг привкус на характерите на хората – да гледат по-нашироко, да бъдат по-добри, да бъдат по-великодушни, да бъдат много гостоприемни, това е пословично за родопчани“, посочи още авторът. Той разказа, че Султан е бил участник във Втората световна война, където загинал приятелят му, а той, след като се прибирал, отгледал сина му като свой. После станал партиен секретар за кратко, но бил свален заради доноси, отказал да смени името си, защото за него то е българско и го изселили в Елена. След девет години отново успял да се върне в родното си село Медино, но перипетиите му продължили. „Той почина преди да напиша романа. В книгата има и много мъжка болка, и мъжка сила, но се чете трудно, защото ти се иска да разбереш какво те очаква на следващата страница“, сподели Светозар Казанджиев. „Когато я замислих тази книга исках върху нейните страници да димят пожарите на Втората световна война, но да не е книга за войната. Исках да разкажа за отнемането на частната собственост, на животните и на земята на хората, но да не е книга за колективизацията. Исках да разкажа честно и открито за възродителния процес, но да не е книга за тоталитарната държава. Исках да разкажа за голата идея, която ни поведе с два вдигнати пръста и лъвчето напред и ние се втурнахме по площадите, мислейки, че там, зад върха ни чака голата победа да я прегърнем и да станем по-богати, по-щастливи, по-красиви хора, по-добри. Нищо от това не се случи, но не исках да е тъжна книга“, сподели авторът. За мен този роман е едромащабно, многопластово и разнобагрено пано на епоса на родопския българин, каза при представянето на книга литературният критик, член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели Юлий Йорданов.
|
![]()
Авторът и перото
Различните светове на човечеството
В началото на ХХ век фотографиите на бели автори представяли индианците от американския запад като благородни и трагични изчезващи народи. Тази визия е силно романтизирана и често се използва за създаване на митове, които поддържат определени стереотипи за кор ...
Валери Генков
|
![]()
Авторът и перото
Още исторически маршрути: София
В сърцето на България се крие град, който носи в себе си богатство от истории, културни пластове и архитектурни шедьоври. София е място, където миналото и настоящето се срещат по живописен начин, разкривайки своята душа чрез улиците, сградите и хората, които г ...
Добрина Маркова
|
![]()
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава клас ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Литературен обзор
Етика и технологии в дилемата на трамвая
Дилемата на трамвая: етични размисли за технологичната еволюция и човешката отговорност
В последните години, дебатите около етичните решения се върнаха с нова сила, като особено внимание привлече така нареченият "проблем на трамвая" или "дилемата на железопът ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
УНСС: 105 години гордост и признание за постигнатите успехи
Днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) отбелязва своята 105-а юбилейна година с гордост и признание за постигнатите успехи. Водеща институция в областта на икономическите науки, университетът се е утвърдил като един от най-престижните об ...
Валери Генков
|
![]()
Експресивно
Есен на думи и вдъхновение. Литературата идва при теб
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Добрина Маркова
|
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Майлс Дж. Ангър разглежда ключовите години 1886-1887, когато художникът живее в Париж с брат си Тьо в квартал Монмартър.
Тези години са особен ...
|
![]() ![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
Ангелина Липчева
|
21:15 ч. / 23.10.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4011 |
![]() |
В почти всичките си книги разказвам за Родопа планина, каза във Враца писателят Светозар Казанджиев, който представи тази вечер романа си „Съдба“. Той е определен за роман на годината за 2022 г. от Съюза на българските писатели. „Идвам от един край, където най-силно пее сърцето на България - Родопите. Тази магична планина освен, че пее, в нея и най-силно тупка сърцето на България. Почти всичките ми 23 книги са посветени на Родопите, за мен това е божествена земя, погалена от Бог“, каза Казанджиев.
По думите му в „Съдба“ читателите ще прочетат отново за Родопа, но и за българския човек, защото в книгата е събрана половинвековната история на България - от Втората световна война до наши дни, и ще узнаят за живота на един славен родопчанин Султан Татаров.
„Не знам дали знаете, но Султан е българско име, има героиня Султана в романа „Снаха“ на Георги Караславов, в томовете на Димитър Талев също. Татаров е мой съселянин. Когато му казах, че ще пиша за него, ме хвана за ръката и тихо ми каза „Недей, джанъм, моля те, тези, които ме въртяха цял живот на шиш, умряха, Бог да ги прости, но синовете им командват днес парада, те ще ме довършат“. Но той има такъв забележителен живот, че няма как, ако си вречен на българското слово, да пропуснеш този герой, който е част от националната ни история“, каза Светозар Казанджиев, допълвайки, че книгата е замислена преди 32 години.
Казанджиев заяви, че нарочно е оставил героя си с истинското си име „за назидание на плутократите, които взеха под аренда родината“. Майка му е християнка, баща му – мюсюлманин, а в Родопите това е често срещано явление. „Това дава друг привкус на характерите на хората – да гледат по-нашироко, да бъдат по-добри, да бъдат по-великодушни, да бъдат много гостоприемни, това е пословично за родопчани“, посочи още авторът.
Той разказа, че Султан е бил участник във Втората световна война, където загинал приятелят му, а той, след като се прибирал, отгледал сина му като свой. После станал партиен секретар за кратко, но бил свален заради доноси, отказал да смени името си, защото за него то е българско и го изселили в Елена. След девет години отново успял да се върне в родното си село Медино, но перипетиите му продължили.
„Той почина преди да напиша романа. В книгата има и много мъжка болка, и мъжка сила, но се чете трудно, защото ти се иска да разбереш какво те очаква на следващата страница“, сподели Светозар Казанджиев.
„Когато я замислих тази книга исках върху нейните страници да димят пожарите на Втората световна война, но да не е книга за войната. Исках да разкажа за отнемането на частната собственост, на животните и на земята на хората, но да не е книга за колективизацията. Исках да разкажа честно и открито за възродителния процес, но да не е книга за тоталитарната държава. Исках да разкажа за голата идея, която ни поведе с два вдигнати пръста и лъвчето напред и ние се втурнахме по площадите, мислейки, че там, зад върха ни чака голата победа да я прегърнем и да станем по-богати, по-щастливи, по-красиви хора, по-добри. Нищо от това не се случи, но не исках да е тъжна книга“, сподели авторът.
За мен този роман е едромащабно, многопластово и разнобагрено пано на епоса на родопския българин, каза при представянето на книга литературният критик, член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели Юлий Йорданов.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Денис Коробко печели наградата за превод „Виктор Пасков“ за „Титан“
Денис Коробко стана първият носител на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. Отличието е за превода му от руски език на „Титан“ от Сергей Лебедев, съобщават от Къщата за литература и превод. Тази награда се връчва ежегодно и признава високото ...
|
Избрано
Женска солидарност в историята
„Фемининцата“ (Nord, 2025, 420 страници, 20 евро) е впечатляващ дебютен роман на Антонела Моличоне, който разказва една женска история, развиваща се в южната част на Лацио, Италия. В него се проследява периодът от възхода на фашизма до ...
|
![]()
Джейн Остин - Театърът като огледало на морала
|
Ако сте поропуснали
„Записките от ада“ - непубликувани истории за българската медицинска сестра в Либия
Биографията „Записките от ада“ на Валя Червеняшка получи ново, преработено и допълнено издание, съобщи съавторът Николай Йорданов. В него авторката разказва за досега непубликувани случки и преживявания, включително как е карала мотор в затвора и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |